Томислав Дончев: България трябва да скъса с икономиката на ишлемето
Снимка: Булфото, списък
Вицепремиерът Томислав Дончев обясни как България може да укрепне стопански и как да се приложи иновативност и креативност в образованието.
Ефективността би трябвало да е главният критерий при разпределението на финансирането. Много са значими фините настройки. Универсалният аршин би трябвало да е успеваемост. Това сподели вицепремиерът Томислав Дончев по време на първата от първата от поредност полемики по отношение на Националния проект за възобновяване и резистентност на Република България.
Фокус на полемиката е първият дирек от Плана " Иновативна България ". В събитието с изключение на вицепремиерът Томислав Дончев участва министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, както и представители на бизнеса и академичната общественост, написа Novini.bg.
Разходите за нововъведения, обучение и икономическо развиване в никакъв случай не са разкош. Не инцидентно това е първият дирек в проекта. С дял на отделеното финансиране 2.432 милиарда лева, само че неуместно би било да свеждаме диалога единствено до бюджетни категории. Ако ние желаеме да се развиваме по-амбициозно стопански, в случай че желаеме стопанска система на добавената стойност, това може да се случи единствено в случай че ние откриваме, създаваме и произвеждаме по-скъпи неща. Няма потребност от просто увеличение на мащаба, увеличение на размера на машинния парк, фокусът би трябвало да е върху скъпи, местни неща, съобщи Дончев.
Това е комплициран диалог, тъй като включва комплекс от взаимосвързани ограничения и политики, които единствено прилагани дружно ще доведат този издирван резултат. Нелепо би било да стартираме този диалог от друго място, с изключение на от сферата на образованието. А тук спектърът от потребности и спектърът от благоприятни условия е голям. Ние от една страна би трябвало да подсигуряваме системата на входа. Тоест всички подлежащи деца да бъдем уверени, че са в клас, а не някъде другаде. Защото каква изгода в случай че просветителната ни система е мощна, а над 10% от децата попадат отвън нея. Трябва да обърнем внимание на самата просветителна среда – на образователните материали и стратегии. Наред с това имаме потребност от явен отговор дали системата с изключение на положителни фундаментални познания дава умения скъпи за живота. Колко тя е насочена към потребностите на пазара на труда, уточни вицепремиерът.
Мерките в областта на образованието, науката и нововъведенията не са заключени единствено в този проект и не няма да бъдат финансирани единствено с тези над 2.4 милиарда. Тук имаме голямо финансиране от държавния бюджет. Имаме финансиране най-малко от три бъдещи оперативни стратегии. Планът поставя акцент преди всичко върху STEM (абревиатура за Science, Technology, Engineering, Maths – Наука, Технологии, Инженерство, Математика - б. ред.) дисциплините. Едно от главните разходни пера е обвързвано с оборудването на STEM кабинети в 1680 учебни заведения, което би разрешило достъп и на учителите, и на учениците до такива образователни материали, които да им разрешат съответен образователен развой в STEM дисциплините. Предвидени са и средства в други принадлежности за спомагателна цифровизация на образователния развой, коментира Томислав Дончев.
Вторият важен акцент е обвързван със самата просветителна среда. Предвидено е 750 учебни заведения, 450 детски градини, както и общежития да бъдат тотално реновирани, добави той.
Създаваме нов фонд от 410 млн. лв. за авангардни научни разработки създавани от висши учебни заведения и от институтите на Българска академия на науките. Важно е обаче да увлечем и частния бранш да влага в развиване на нововъведенията, сподели Дончев, съобщи Дончев.
Ние се научихме добре да решаваме обичайните проблеми - такива са да вземем за пример неналичието на път или на железница и това е релативно просто. Но при нововъведенията не е задоволително да се откри финансиране, би трябвало да сме сигурни, че парите ще обезпечат добавена стойност. България е съумяла отчасти да се реиндустрализира и в този момент над 28,5 % от Брутният вътрешен продукт се основават от този бранш, като този процентът у нас е два пъти по-висок от промишлеността в други европейски страни, уточни той.
Трябва да скъсаме с стопанската система на ишлемето, където България е конкурентна с ниската цена на труда и на оперативните разноски, съобщи вицепремиерът.
Ще създадем специфичен фонд от 490 млн. лв. за създаване на съпътстваща инфраструктура за индустриални зони, разгласи Томислав Дончев
Поставяме и акцент върху " политикоправенето " в областта на нововъведенията, сподели Дончев. Наред с намирането на пари би трябвало да усъвършенстваме методите за правене на политики и по тази причина ще създадем Държавна организация, която да се занимава с приложни науки и и нововъведения, сподели Дончев.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Вицепремиерът Томислав Дончев обясни как България може да укрепне стопански и как да се приложи иновативност и креативност в образованието.
Ефективността би трябвало да е главният критерий при разпределението на финансирането. Много са значими фините настройки. Универсалният аршин би трябвало да е успеваемост. Това сподели вицепремиерът Томислав Дончев по време на първата от първата от поредност полемики по отношение на Националния проект за възобновяване и резистентност на Република България.
Фокус на полемиката е първият дирек от Плана " Иновативна България ". В събитието с изключение на вицепремиерът Томислав Дончев участва министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, както и представители на бизнеса и академичната общественост, написа Novini.bg.
Разходите за нововъведения, обучение и икономическо развиване в никакъв случай не са разкош. Не инцидентно това е първият дирек в проекта. С дял на отделеното финансиране 2.432 милиарда лева, само че неуместно би било да свеждаме диалога единствено до бюджетни категории. Ако ние желаеме да се развиваме по-амбициозно стопански, в случай че желаеме стопанска система на добавената стойност, това може да се случи единствено в случай че ние откриваме, създаваме и произвеждаме по-скъпи неща. Няма потребност от просто увеличение на мащаба, увеличение на размера на машинния парк, фокусът би трябвало да е върху скъпи, местни неща, съобщи Дончев.
Това е комплициран диалог, тъй като включва комплекс от взаимосвързани ограничения и политики, които единствено прилагани дружно ще доведат този издирван резултат. Нелепо би било да стартираме този диалог от друго място, с изключение на от сферата на образованието. А тук спектърът от потребности и спектърът от благоприятни условия е голям. Ние от една страна би трябвало да подсигуряваме системата на входа. Тоест всички подлежащи деца да бъдем уверени, че са в клас, а не някъде другаде. Защото каква изгода в случай че просветителната ни система е мощна, а над 10% от децата попадат отвън нея. Трябва да обърнем внимание на самата просветителна среда – на образователните материали и стратегии. Наред с това имаме потребност от явен отговор дали системата с изключение на положителни фундаментални познания дава умения скъпи за живота. Колко тя е насочена към потребностите на пазара на труда, уточни вицепремиерът.
Мерките в областта на образованието, науката и нововъведенията не са заключени единствено в този проект и не няма да бъдат финансирани единствено с тези над 2.4 милиарда. Тук имаме голямо финансиране от държавния бюджет. Имаме финансиране най-малко от три бъдещи оперативни стратегии. Планът поставя акцент преди всичко върху STEM (абревиатура за Science, Technology, Engineering, Maths – Наука, Технологии, Инженерство, Математика - б. ред.) дисциплините. Едно от главните разходни пера е обвързвано с оборудването на STEM кабинети в 1680 учебни заведения, което би разрешило достъп и на учителите, и на учениците до такива образователни материали, които да им разрешат съответен образователен развой в STEM дисциплините. Предвидени са и средства в други принадлежности за спомагателна цифровизация на образователния развой, коментира Томислав Дончев.
Вторият важен акцент е обвързван със самата просветителна среда. Предвидено е 750 учебни заведения, 450 детски градини, както и общежития да бъдат тотално реновирани, добави той.
Създаваме нов фонд от 410 млн. лв. за авангардни научни разработки създавани от висши учебни заведения и от институтите на Българска академия на науките. Важно е обаче да увлечем и частния бранш да влага в развиване на нововъведенията, сподели Дончев, съобщи Дончев.
Ние се научихме добре да решаваме обичайните проблеми - такива са да вземем за пример неналичието на път или на железница и това е релативно просто. Но при нововъведенията не е задоволително да се откри финансиране, би трябвало да сме сигурни, че парите ще обезпечат добавена стойност. България е съумяла отчасти да се реиндустрализира и в този момент над 28,5 % от Брутният вътрешен продукт се основават от този бранш, като този процентът у нас е два пъти по-висок от промишлеността в други европейски страни, уточни той.
Трябва да скъсаме с стопанската система на ишлемето, където България е конкурентна с ниската цена на труда и на оперативните разноски, съобщи вицепремиерът.
Ще създадем специфичен фонд от 490 млн. лв. за създаване на съпътстваща инфраструктура за индустриални зони, разгласи Томислав Дончев
Поставяме и акцент върху " политикоправенето " в областта на нововъведенията, сподели Дончев. Наред с намирането на пари би трябвало да усъвършенстваме методите за правене на политики и по тази причина ще създадем Държавна организация, която да се занимава с приложни науки и и нововъведения, сподели Дончев.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ